летец

Речник на българския език

летѐц — съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. летцѝ, м. Лице, което по професия управлява самолет; пилот, авиатор. Ставам летец. Уча за летец.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • литец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-тец
непълен член ле-те-ца
пълен член ле-те-цът
мн.ч. лет-ци
членувано лет-ци-те
бройна форма лет-ци
звателна форма ле-те-цо

Връзки