леплѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
леплѝва, леплѝво, мн. леплѝви, прил.
1. Който е склонен да се лепи. Растение с лепливи листа.
2. Който може да служи за залепване. Лепливо вещество. От брашно, захар и вода се получава леплива каша.
3. Лепкав.
1. Който е склонен да се лепи. Растение с лепливи листа.
2. Който може да служи за залепване. Лепливо вещество. От брашно, захар и вода се получава леплива каша.
3. Лепкав.
Грешни изписвания (3)
- липлив
- леплиф
- липлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | леп-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | леп-ли-вия | ||
| пълен член | леп-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | леп-ли-ва | ||
| членувано | леп-ли-ва-та | ||
| ср. р. | леп-ли-во | ||
| членувано | леп-ли-во-то | ||
| мн. ч. | леп-ли-ви | ||
| членувано | леп-ли-ви-те | ||