лекоумие

Речник на българския език

лекоумие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-ко-у-мие
членувано ле-ко-у-ми-е-то
мн.ч. ле-ко-у-мия
членувано ле-ко-у-ми-я-та