лейтенант

Речник на българския език

лѐйтенант съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. лѐйтенанти, м. Вторият отдолу нагоре чин от офицерския състав на войската, както и лице с такъв чин.
Младши лейтенант. — Първият чин от офицерския състав на войската.
Старши лейтенант. — Третият чин от офицерския състав на войската.

Грешни изписвания (3)

  • лейтенънт
  • лейтинант
  • лейтинънт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лей-те-нант
непълен член лей-те-нан-та
пълен член лей-те-нан-тът
мн.ч. лей-те-нан-ти
членувано лей-те-нан-ти-те
бройна форма лей-те-нан-ти
звателна форма лей-те-нан-те