лейка

Речник на българския език

лѐйка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. лѐйки, ж. Съд, приличен на кофа, снабден с тръба с решетка, с който се поливат цветя и други растения.

Грешни изписвания (1)

  • лейкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лей-ка
членувано лей-ка-та
мн.ч. лей-ки
членувано лей-ки-те
звателна форма