леген

Речник на българския език

легѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. легѐни, (два) легѐна, м. Кръгъл, не много дълбок домакински съд от пластмаса или метал за пране или миене. Пера в леген.
същ. умал. легѐнче, мн. легѐнчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • лиген

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-ген
непълен член ле-ге-на
пълен член ле-ге-нът
мн.ч. ле-ге-ни
членувано ле-ге-ни-те
бройна форма ле-ге-на
звателна форма