лебед

Речник на българския език

1. лѐбед — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. лѐбеди, (два) лѐбеда, м. Голяма бяла водна птица с дълга и изящно извита шия. Лебедът се плъзга по водната повърхност.
прил. лѐбедов, лѐбедова, лѐбедово, мн. лѐбедови.
• Лебедова шия. — Грациозна шия.
• Лебедова песен. — Последно творение с много висока стойност.

Грешни изписвания (2)

  • лебет
  • лебит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-бед
непълен член ле-бе-да
пълен член ле-бе-дът
мн.ч. ле-бе-ди
членувано ле-бе-ди-те
бройна форма ле-бе-да
звателна форма —

2. Лѐбед — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • Лебет
  • Лебит

Връзки