латѝнски
—
прилагателно име
(тип 78)
Значение
латѝнска, латѝнско, мн. латѝнски, прил.
1. Който е свързан с историята и културата на древния Рим. Латински надпис. Латински език.
2. Който е свързан с романските нации и романската култура. Латински държави.
3. Остар. Който е свързан с католическата църква.
• Латинска Америка. — Страните от Централна и Южна Америка, в които се говорят романски езици.
• Латински език. — Език от италийската група езици, който е бил само езикът на латините в областта Лациум с център град Рим.
• Латинска империя. — Феодална държава, създадена през 1204 г. от участниците в IV кръстоносен поход на завладяната от тях територия на Византия със столица Цариград.
1. Който е свързан с историята и културата на древния Рим. Латински надпис. Латински език.
2. Който е свързан с романските нации и романската култура. Латински държави.
3. Остар. Който е свързан с католическата църква.
• Латинска Америка. — Страните от Централна и Южна Америка, в които се говорят романски езици.
• Латински език. — Език от италийската група езици, който е бил само езикът на латините в областта Лациум с център град Рим.
• Латинска империя. — Феодална държава, създадена през 1204 г. от участниците в IV кръстоносен поход на завладяната от тях територия на Византия със столица Цариград.
Грешни изписвания (3)
- латинске
- лътинске
- лътински
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ла-тин-с-ки | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ла-тин-с-кия | ||
| пълен член | ла-тин-с-ки-ят | ||
| ж. р. | ла-тин-с-ка | ||
| членувано | ла-тин-с-ка-та | ||
| ср. р. | ла-тин-с-ко | ||
| членувано | ла-тин-с-ко-то | ||
| мн. ч. | ла-тин-с-ки | ||
| членувано | ла-тин-с-ки-те | ||