ластовица

мн. ла̀стовици, ж. Малка черна прелетна птичка с раздвоена опашка и бяла гушка, която гнезди по стрехите на сгради. Ластовиците пристигаха и намираха старите си гнезда или правеха нови.
прил. ла̀стовичи, ла̀стовича, ла̀стовичо, мн. ла̀стовичи. Ластовичи гнезда.
прил. ла̀стовичен, ла̀стовична, ла̀стовично, мн. ла̀стовични.
същ. умал. ла̀стовичка, мн. ла̀стовички, ж.
• Една ластовица пролет не прави. — Сам човек не може да промени нещо изцяло, да направи нещо ново.
• Първи ластовици. — Първи прояви на нещо ново.