ларго

Речник на българския език

ла̀рго — съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Разг. Широка, обикн. главна улица в град. Разхождам се по ларгото.
2. Като нареч. Спец. В музиката — бавно, широко темпо.
3. Спец. В музиката — произведение с такъв темп без специално наименование.

Грешни изписвания (1)

  • ларгу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лар-го
членувано лар-го-то
мн.ч. —
членувано —

Връзки