ламя

Речник на българския език

ламя̀ — съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

и ла̀мя, мн. ламѝ и ла̀ми, ж.
1. Митично същество — чудовище с няколко глави и змийско тяло, покрито с люспи, обикн. алчно, ненаситно.
2. Прен. Разг. Лаком, ненаситен човек. Каква ламя, изяде всичко по масата!

Грешни изписвания (4)

  • ламйа
  • ламйъ
  • лъмйа
  • лъмйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-мя
членувано ла-мя-та
мн.ч. ла-ми
членувано ла-ми-те
звателна форма —

Връзки