ламтене

Речник на българския език

ламтѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. ламтя̀

Грешни изписвания (3)

  • ламтени
  • лъмтене
  • лъмтени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лам-те-не
членувано лам-те-не-то
мн.ч. лам-те-ния
членувано лам-те-ни-я-та