лакмус

Речник на българския език

ла̀кмус съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. В химията — багрилно вещество, добивано от лишеи, което с промяна на цвета си служи за определяне на вида химическа реакция — кисел или основен.
2. Прен. Всяка проява или явление в обществения живот, които показват, разкриват нещо скрито. Лакмус за икономиката.
прил. ла̀кмусов, ла̀кмусова, ла̀кмусово, мн. ла̀кмусови.
Лакмусова хартия. — Хартия, напоена в лакмус.

Грешни изписвания (1)

  • лакмос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лак-мус
непълен член лак-му-са
пълен член лак-му-сът
мн.ч. лак-му-си
членувано лак-му-си-те
бройна форма лак-му-са
звателна форма