лаещ

Речник на българския език

1. ла̀ещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • лаешт
  • лаишт
  • лаищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ла-ещ
непълен член ла-е-щия
пълен член ла-е-щи-ят
ж. р. ла-е-ща
членувано ла-е-ща-та
ср. р. ла-е-що
членувано ла-е-що-то
мн. ч. ла-е-щи
членувано ла-е-щи-те

2. лаещ — сег. деят. прич. м. р.

лаещ е производна форма на лая (сег. деят. прич. м. р.).