лавър

Речник на българския език

ла̀вър — съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. ла̀ври, (два) ла̀въра, м.
1. Вечнозелено средиземноморско дърво с елипсовидни ароматни листа; дафина.
2. Само мн. Клонки от това дърво като символ на отличие, награда, прослава. Спечелвам лаврите. Обирам лаврите.
• Лягам/легна на лаврите си. — Бездействам, разчитам на стари успехи.

Грешни изписвания (1)

  • лавар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-вър
непълен член ла-въ-ра
пълен член ла-въ-рът
мн.ч. лав-ри
членувано лав-ри-те
бройна форма ла-въ-ра
звателна форма —

Връзки