кътен

Речник на българския език

къ̀тен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

къ̀тна, къ̀тно, мн. къ̀тни, прил.
• Кътен зъб. — Кътник.

Грешни изписвания (1)

  • кътин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. къ-тен
непълен член кът-ния
пълен член кът-ни-ят
ж. р. кът-на
членувано кът-на-та
ср. р. кът-но
членувано кът-но-то
мн. ч. кът-ни
членувано кът-ни-те

Връзки