кършене

Речник на българския език

къ̀ршене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. къ̀рша

Грешни изписвания (3)

  • кършени
  • кършине
  • кършини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кър-ше-не
членувано кър-ше-не-то
мн.ч. кър-ше-ния
членувано кър-ше-ни-я-та