кърт

Речник на българския език

кърт — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

къ̀ртът, къ̀рта, мн. къ̀ртове, (два) къ̀рта, м. Къртица.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кърт
непълен член кър-та
пълен член кър-тът
мн.ч. кър-то-ве
членувано кър-то-ве-те
бройна форма кър-та
звателна форма —

Връзки