кърпене

Речник на българския език

къ̀рпене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. къ̀рпя

Грешни изписвания (3)

  • кърпени
  • кърпине
  • кърпини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кър-пе-не
членувано кър-пе-не-то
мн.ч. кър-пе-ния
членувано кър-пе-ни-я-та