кърма

Речник на българския език

кърма̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Остар. Храна за добитък — трици, семена; кърмило.
2. Майчино мляко. Майката няма достатъчно кърма и бебето е гладно.



мн. кърмѝ, ж. Задна част на кораб, където са уредите за управление.

Грешни изписвания (3)

  • карма
  • кармъ
  • кърмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кър-ма
членувано кър-ма-та
мн.ч. кър-ми
членувано кър-ми-те
звателна форма