кърлеж

Речник на българския език

къ̀рлеж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. къ̀рлежи, (два) къ̀рлежа, м.
1. Паякообразен паразит, който се впива с хоботче в кожата на човек или животно и смуче кръв.
2. Прен. Разг. Индустриалното растение рицин.
Впивам се/впия се като кърлеж. — Впивам се силно. Впило се е като кърлеж в майка си.
Смуче като кърлеж. — За човек, който живее с чужди средства.

Грешни изписвания (2)

  • кърлеш
  • кърлиш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кър-леж
непълен член кър-ле-жа
пълен член кър-ле-жът
мн.ч. кър-ле-жи
членувано кър-ле-жи-те
бройна форма кър-ле-жа
звателна форма