кънтене

Речник на българския език

кънтѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. кънтя̀

Грешни изписвания (3)

  • кантене
  • кантени
  • кънтени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кън-те-не
членувано кън-те-не-то
мн.ч. кън-те-ния
членувано кън-те-ни-я-та