къносване

Речник на българския език

къно̀сване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • каносване
  • каносвани
  • каносвъне
  • каносвъни
  • къносвани
  • къносвъне
  • къносвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. къ-нос-ва-не
членувано къ-нос-ва-не-то
мн.ч. къ-нос-ва-ния
членувано къ-нос-ва-ни-я-та