кънка

Речник на българския език

къ̀нка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • кънкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кън-ка
членувано кън-ка-та
мн.ч. кън-ки
членувано кън-ки-те
звателна форма