къна

Речник на българския език

къна̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Вид растителна кафявочервена боя за коса (и за нокти при някои народи).

Грешни изписвания (3)

  • кана
  • канъ
  • кънъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. къ-на
членувано къ-на-та
мн.ч. къ-ни
членувано къ-ни-те
звателна форма