къкрещ

Речник на българския език

1. къ̀крещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • къкрешт
  • къкришт
  • къкрищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кък-рещ
непълен член кък-ре-щия
пълен член кък-ре-щи-ят
ж. р. кък-ре-ща
членувано кък-ре-ща-та
ср. р. кък-ре-що
членувано кък-ре-що-то
мн. ч. кък-ре-щи
членувано кък-ре-щи-те

2. къкрещ — сег. деят. прич. м. р.

къкрещ е производна форма на къкря (сег. деят. прич. м. р.).