къкрене

Речник на българския език

къ̀крене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. къ̀кря

Грешни изписвания (3)

  • къкрени
  • къкрине
  • къкрини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кък-ре-не
членувано кък-ре-не-то
мн.ч. кък-ре-ния
членувано кък-ре-ни-я-та