кушия

Речник на българския език

кушѝя — съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. кушѝи, ж. Остар. Надбягване с коне на празник (обикн. на Тодоровден).
• На кушия. — Много набързо, с голямо притеснение. Всичко купувах на кушия, трябваше да пътувам след един ден.

Грешни изписвания (3)

  • кошиъ
  • кошия
  • кушиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-шия
членувано ку-ши-я-та
мн.ч. ку-шии
членувано ку-ши-и-те
звателна форма —

Връзки