кучка

Речник на българския език

ку̀чка съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. ку̀чки, ж.
1. Женско куче.
2. Прен. Разг. Лоша, зла жена.
3. Прен. Пренебр. Развратна жена. Ходи по мъже като кучка.

Грешни изписвания (1)

  • кучкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. куч-ка
членувано куч-ка-та
мн.ч. куч-ки
членувано куч-ки-те
звателна форма куч-ко