кухня

Речник на българския език

ку̀хня съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. ку̀хни, ж.
1. Помещение в жилище, предназначено и обзаведено за приготвяне на храна.
2. Начин на приготвяне и типични ястия. Национална кухня. Семейна кухня. Китайска кухня.
прил. ку̀хненски, ку̀хненска, ку̀хненско, мн. ку̀хненски.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • кухнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кух-ня
членувано кух-ня-та
мн.ч. кух-ни
членувано кух-ни-те
звателна форма