кутсу̀з
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
прил., неизм. Разг.
1. Който няма късмет или не носи късмет. Кутсуз човек. Кутсуз работа.
2. Като същ., само ед., м. Липса на късмет, на сполука. Ей, голям кутсуз днес!
1. Който няма късмет или не носи късмет. Кутсуз човек. Кутсуз работа.
2. Като същ., само ед., м. Липса на късмет, на сполука. Ей, голям кутсуз днес!
Грешни изписвания (2)
- котсус
- кутсус
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кут-суз | |
|---|---|---|
| непълен член | кут-су-за | |
| пълен член | кут-су-зът | |
| мн.ч. | кут-су-зи | |
| членувано | кут-су-зи-те | |
| бройна форма | кут-су-за | |
| звателна форма | — | |