куршум

Речник на българския език

куршу̀м съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. куршу̀ми, (два) куршу̀ма, м. Късче олово или друг метал, което се поставя в гилза с избухливо вещество, за да се изстреля с пушка, пистолет и др. Куршумът го рани в крака. Изстрелвам два куршума.
С един куршум два заека.Разг. С един и същ труд, усилие свършвам две работи.
Тегля куршума.Разг. Убивам.

Грешни изписвания (1)

  • коршум

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кур-шум
непълен член кур-шу-ма
пълен член кур-шу-мът
мн.ч. кур-шу-ми
членувано кур-шу-ми-те
бройна форма кур-шу-ма
звателна форма