кураре

Речник на българския език

кураре съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-ра-ре
членувано ку-ра-ре-то
мн.ч.
членувано