куплет

Речник на българския език

куплѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. куплѐти, (два) куплѐта, м. Няколко стиха от стихотворение, най-често четири или шест, които образуват цялост; строфа. Стихотворението се състои от три куплета.
същ. умал. куплѐтче, мн. куплѐтчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • коплет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. куп-лет
непълен член куп-ле-та
пълен член куп-ле-тът
мн.ч. куп-ле-ти
членувано куп-ле-ти-те
бройна форма куп-ле-та
звателна форма