кумец

Речник на българския език

кумѐц — съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. кумцѝ, м. Венчаният по отношение на своя кум, на кумата и семейството им. Кумецът ще дойде на гости.

Грешни изписвания (1)

  • комец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-мец
непълен член ку-ме-ца
пълен член ку-ме-цът
мн.ч. кум-ци
членувано кум-ци-те
бройна форма кум-ци
звателна форма ку-ме-цо

Връзки