кума

Речник на българския език

1. кума̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кумѝ, ж. Жена, която венчава; кръстница.

Грешни изписвания (3)

  • кома
  • комъ
  • кумъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-ма
членувано ку-ма-та
мн.ч. ку-ми
членувано ку-ми-те
звателна форма —

2. кума — ед. ч. непълен член

кума е производна форма на кум (ед. ч. непълен член).

Връзки