културология

Речник на българския език

културоло̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Научна област, свързана с изучаване духовната култура на обществото.

Грешни изписвания (47)

  • колторологеа
  • колторологеъ
  • колторологея
  • колторологиа
  • колторологиъ
  • колторология
  • колторулогеа
  • колторулогеъ
  • колторулогея
  • колторулогиа
  • колторулогиъ
  • колторулогия
  • колтурологеа
  • колтурологеъ
  • колтурологея
  • колтурологиа
  • колтурологиъ
  • колтурология
  • колтурулогеа
  • колтурулогеъ
  • колтурулогея
  • колтурулогиа
  • колтурулогиъ
  • колтурулогия
  • култорологеа
  • култорологеъ
  • култорологея
  • култорологиа
  • култорологиъ
  • култорология
  • култорулогеа
  • култорулогеъ
  • култорулогея
  • култорулогиа
  • култорулогиъ
  • култорулогия
  • културологеа
  • културологеъ
  • културологея
  • културологиа
  • културологиъ
  • културулогеа
  • културулогеъ
  • културулогея
  • културулогиа
  • културулогиъ
  • културулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кул-ту-ро-ло-гия
членувано кул-ту-ро-ло-ги-я-та
мн.ч. кул-ту-ро-ло-гии
членувано кул-ту-ро-ло-ги-и-те
звателна форма