кулак

Речник на българския език

кула̀к — съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • колак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-лак
непълен член ку-ла-ка
пълен член ку-ла-кът
мн.ч. ку-ла-ци
членувано ку-ла-ци-те
бройна форма ку-ла-ци
звателна форма ку-ла-ко

Връзки