куки

Речник на българския език

1. ку̀ки съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • куке

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-ки
членувано ку-ки-то
мн.ч. ку-ки-та
членувано ку-ки-та-та

2. куки — мн. ч.

куки е производна форма на кука (мн. ч.).