кукер

Речник на българския език

ку̀кер — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ку̀кери, м. Маскиран мъж, участник в обредни игри на Сирница.
прил. ку̀керски, ку̀керска, ку̀керско, мн. ку̀керски.
• Като кукерска булка. — Разг. Груба, кокалеста жена, напомняща фигурата и маниера на кукерската булка — мъж, облечен като жена, атрибут на кукерските игри.

Грешни изписвания (1)

  • кукир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-кер
непълен член ку-ке-ра
пълен член ку-ке-рът
мн.ч. ку-ке-ри
членувано ку-ке-ри-те
бройна форма ку-ке-ра
звателна форма —

Връзки