куб

Речник на българския език

куб съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ку̀бът, ку̀ба, мн. ку̀бове, (два) ку̀ба, м.
1. Геометрично тяло с шест квадратни стени, както и всеки предмет с такава форма.
2. Спец. В математиката — трета степен на число.
прил. кубѝчески, кубѝческа, кубѝческо, мн. кубѝчески.
Кубически метър. — Мярка за обем, равна на обема на такова тяло със страна един метър.

Грешни изписвания (1)

  • куп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. куб
непълен член ку-ба
пълен член ку-бът
мн.ч. ку-бо-ве
членувано ку-бо-ве-те
бройна форма ку-ба
звателна форма