кръстец

Речник на българския език

1. кръстѐц съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. кръстцѝ, (два) кръстѐца, м. ист. Наредени един върху друг снопи след пожънването. Редя на кръстци.

Грешни изписвания (1)

  • крастец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кръс-тец
непълен член кръс-те-ца
пълен член кръс-те-цът
мн.ч. кръс-т-ци
членувано кръс-т-ци-те
бройна форма кръс-те-ца
звателна форма

2. Кръстѐц географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Крастец