кръстене

Речник на българския език

кръ̀стене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • кръстени
  • кръстине
  • кръстини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кръс-те-не
членувано кръс-те-не-то
мн.ч. кръс-те-ния
членувано кръс-те-ни-я-та