кръст

кръ̀стът, кръ̀ста, мн. кръ̀стове, (два) кръ̀ста, м.
1. Фигура от две пресичащи се под прав ъгъл линии, както и предмет с такава форма. Поставям кръст като знак за грешка. Кръст на църква.
2. У християните — молитвен жест с ръка, означаващ такава фигура (докосване по челото, средата на гърдите, дясната и лявата страна на гърдите). Правя кръст с ръка.
3. Орден с такава форма. Кръст за храброст.
4. Прен. Тежка съдба, изпитания. Нося си кръста.
5. Място на гърба на човек, където се съединяват костите на таза с гръбначния стълб.
същ. умал. кръ̀стче, мн. кръ̀стчета, ср.
• На кръст. — Разг.
1. Надлъж и нашир. Избродих света на кръст.
2. Едно върху друго, едно след друго. Не мога да спестя два лева на кръст. Не може да каже две думи на кръст.
• Слагам кръст (на нещо). — Разг. Слагам край на нещо. Слагам кръст на тази любов.
• Червен кръст. — Международна организация за подпомагане при война или бедствие с емблема червен кръст на бяло поле.