кръговрат

Речник на българския език

кръговра̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кръговра̀ти, (два) кръговра̀та, м.
1. Непрекъснат процес, при който се повтарят едни и същи етапи на развитие. Кръговрат на сезоните.
2. Непрекъснато движение на нещо. Кръговрат на дните. Кръговрат на събитията.

Грешни изписвания (3)

  • краговрат
  • крагуврат
  • кръгуврат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кръ-гов-рат
непълен член кръ-гов-ра-та
пълен член кръ-гов-ра-тът
мн.ч. кръ-гов-ра-ти
членувано кръ-гов-ра-ти-те
бройна форма кръ-гов-ра-та
звателна форма