кръвотечение

Речник на българския език

кръвотечѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. кръвотечѐния, ср. Изтичане на кръв навън поради увреждане на стените на кръвоносните съдове.

Грешни изписвания (7)

  • кравотечение
  • кравотичение
  • кравутечение
  • кравутичение
  • кръвотичение
  • кръвутечение
  • кръвутичение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кръ-во-те-че-ние
членувано кръ-во-те-че-ни-е-то
мн.ч. кръ-во-те-че-ния
членувано кръ-во-те-че-ни-я-та