круша

Речник на българския език

1. кру̀ша съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кру̀ши, ж. Овощно дърво, което ражда конусовидни издължени сладки плодове с жълт или зелен цвят, както и самият плод.
прил. кру̀шов, кру̀шова, кру̀шово, мн. кру̀шови. Крушови листа. Крушов компот.
Боксова круша. — Кожено приспособление с форма на круша, използвано за тренировки по бокс.
До кривата круша.Разг. Доникъде (не стигам в някаква работа или дейност).
Обирай си крушите.Разг. Пренебр. Махай се, отивай си.

Грешни изписвания (1)

  • крушъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кру-ша
членувано кру-ша-та
мн.ч. кру-ши
членувано кру-ши-те
звателна форма

2. Кру̀ша географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Крушъ