крокодил

Речник на българския език

крокодѝл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. крокодѝли, (два) крокодѝла, м. Голямо земноводно хищно влечуго с вид на гущер, с твърди плочки по кожата и удължена муцуна, което обитава тропическите страни.
прил. крокодѝлски, крокодѝлска, крокодѝлско, мн. крокодѝлски.
Крокодилски сълзи. — Лицемерни сълзи.

Грешни изписвания (3)

  • крокудил
  • крукодил
  • крукудил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кро-ко-дил
непълен член кро-ко-ди-ла
пълен член кро-ко-ди-лът
мн.ч. кро-ко-ди-ли
членувано кро-ко-ди-ли-те
бройна форма кро-ко-ди-ла
звателна форма