крин

Речник на българския език

1. крин — съществително име, мъжки род (тип 1)

Значение

крѝнът, крѝна, мн. крѝнове, (два) крѝна, м. Цвете с едри, обикн. бели ароматни цветове; крем.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		крин
	непълен член	кри-на
	пълен член	кри-нът
мн.ч.		кри-но-ве
мн.ч.	членувано	кри-но-ве-те
бройна форма		кри-на
звателна форма		—

2. Крин — географски топоним в България (тип 195)

Значение

Връзки

Вход