кримка

Речник на българския език

крѝмка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. крѝмки, ж.
1. Вид пушка от времето на Кримската война; стара пушка.
2. Прен. Разг. Опитен човек, знаещ в някоя област. Стара кримка е, никой не може да го излъже.

Грешни изписвания (1)

  • кримкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. крим-ка
членувано крим-ка-та
мн.ч. крим-ки
членувано крим-ки-те
звателна форма